НАТО вече не работи
Анализ
Стратегите от алианса не успяват да отговорят на най-важния въпрос: как да се възстанови диалогът с Русия
Двама американски войници (вляво) и двама поляци по време на маневрите преди месец в Полша
Kacper Pempel/Ройтерс
Ксавие Мас де Ксаксас
Барселона
Загубих доверие в НАТО една нощ през септември 2001 г. Ал Кайда нападна Съединените щати и висш служител от Алианса ме поздрави в хотелската си стая във Вашингтон. Попитах го дали ще има съюзническа военна реакция при тези атаки, при които загинаха повече от 3000 души. Той отговори, че не, това не е мисията на НАТО, че Ал Кайда оперира от Афганистан и че това, което трябва да бъде защитено, е Европа. През декември обаче Алиансът ръководи международна мисия в Афганистан, която днес, петнадесет години по-късно, със съюзнически войски, които все още са на земята, е ясно, че това е сериозна грешка.
НАТО е минало, колкото и партньорите му да настояват за друго. Имаше смисъл след Втората световна война, когато беше представен като напредък на англосаксонската демокрация, светското рамо на западната цивилизация, единствената надеждна гаранция за нашето щастие. По това време за атлантическата общност се говори като за върха на напредъка. Свободата се основаваше на умерения капитализъм, центристкия либерализъм, който НАТО, с крака на земята, защитаваше с оръжие.
Страните, които пристигнаха късно до демокрацията, разбраха, че не могат да живеят без тази организация, без „всички за един и един за всички“, на които почива тяхната военна философия.
Днес обаче не вярвам, че е възможно да се поддържа този принцип, изложен в член пети от Северноатлантическия договор, който задължава всеки партньор да се притече на помощ на друг, който е бил нападнат. Едно е да изпратите испански войници да патрулират границата на балтийските републики с Русия, а съвсем друго да ги изпратите да ги защитават в случай на нашествие. Общественото мнение не би го подкрепило и без тази подкрепа няма правителство, което да предприеме стъпката.
Едно е да говорим за свобода абстрактно, както направих няколко параграфа по-горе, а друго е да поемем жертвите, които свободата изисква, особено свободата на другите, бедните балтийци, малките, изложени и уязвими.
Испанското правителство би струвало по-малко да бомбардира позициите на Ислямска държава в Либия, отколкото да защитава Естония. Заплахата от джихадистите е много по-реална и неотложна в Испания, отколкото военният тестостерон на Кремъл.