Нов етап - юли 2020 г. Физиологичен блог

„Тайната на промяната е да фокусирате цялата си енергия не върху борбата със старото, а върху изграждането на всичко ново“

Ако четете тази статия в деня на нейното публикуване (3 юли 2020 г.), вие сте преди новата версия на този блог (Надявам се подобрен и със съдържание, което ще бъде полезно за вас).

Нека започнем в началото и с новостите, които са очевидни с просто око. На първо място, ще видите, че цветовата гама, шрифтът са се променили (и дори вида на писане), Какво още ще видите, че съм променил логото, и ще се чудите защо? Какво означава?

физиологичен

През последните месеци контактувах с няколко графични дизайнери, като им разказах малко за идеята си за проекта, който имах предвид, и идеите си за новата ориентация на блога. Получих съвети от всякакъв вид (и дори някакъв дизайн или предложение) но никой от тях не ме убеди. И това беше, че не можах да намеря връзката между тези предложения и посланието, което исках да предам в този нов етап на блога.

Тези от вас, които следят работата ми тук в блога (от отварянето му на 21 септември 2017 г.) както в социалните мрежи (особено в Instagram, където ежедневно слагам повече информация) ти знаеш това Отдавна ме атакува идеята да се опитвам да правя нещата възможно най-просто. Прост, но ефективен. И това ли е понятието минимализъм (Ако искате, мога да посветя друга статия, разказвайки за това какво означава тази дума за мен) Заседна в мен отдавна и от тази основа правя малки промени или корекции в начина си на живот, които доведоха до нови начини за разбиране на моята работа, обучение, социални взаимоотношения и в допълнение на съдържанието, което това се занимава с Блог.

Както тези от вас, които редовно посещават блога, ще знаят, тази платформа винаги е била „вид мост“, който се стреми да преодолее пропастта между предметите, които считам за качествени (на английски) и неговата версия преведена на испански, за да могат всички онези хора, които не говорят езика, да се насладят (и преди всичко да се научат) от това съдържание.

Това, което не осъзнах (или не го виждах по този начин по това време) беше това Направих тези преводи за блога, защото се страхувах да напиша собственото си съдържание. Да, страх. В дигиталната ера, в която информацията е по-достъпна от всякога, съществува и определена атмосфера на раздори или постоянна дискусия (което е много различно от дебата) и предполагам, че спирам, за да не се чувствам „Атакуван“ За мнения, които се различават от моите, прибягнах до превод на вече написани статии, които ми дадоха „известен щит срещу критиката“. Това беше като да кажеш: - Хей, не аз съм този, който го е написал. Направих само превода. Отидете да попитате автора за обяснения.

Предполагам, че по този начин намерих начин да допринеса за съдържание, без да изпитвам натиска на мисленето по всяко време: „Ще се хареса ли на читателя моето съдържание? Ами ако ми пишат в коментари, че не са съгласни с излагането ми? Ами ако не съм достатъчно добър, за да създам собствено съдържание?