Макокоро Този, който мисли за другите, дори над себе си
Кансо: Простотата и липсата на излишни елементи
Еп 1. Учението на лорд Токуда
Без съмнение бих казал, че тази дума е една от онези, които представляват най-чистата същност на японския дух. Всъщност никога не бих разбрал за нея, ако не беше, защото много специален японски човек за мен ме запозна с мен. И любопитно е, че този човек е плюещият образ на всичко Макокоро означава. Чисто сърце, което е способно да мисли първо за другите преди себе си. Днес ви нося # 28 от поредицата # Las100PalabrasMasBellasdeJapon и с него лична история, която няма да ми е лесно да напиша.
Макокоро
真心
Който мисли за другите, дори над себе си
Все още помня деня, в който срещнах господин Токуда и съпругата му Санае, сякаш беше вчера. Привлекателна японска възрастна двойка, която ме прие като дете в дома си в продължение на няколко месеца по време на един от престоя ми в Япония.
Срещата с тях е един от най-големите подаръци, които животът ми е дал. И знаете ли какво? Случайно беше, като много хубави неща, които се случват. Всъщност късметът да ги намеря дойде от нещастно събитие, което ми се случи точно преди това.
След първата ми година като студент в Япония реших, че ще се върна за още три месеца, за да продължа да уча езика. Намерението ми беше да резервирам същата стая в Киото, където преди това живеех. Изпратих имейл до собственика на къщата, за да я информирам за намерението си да се върна и от това, което разбрах, стаята ще ме чака, когато се върна. Поредица от недоразумения обаче накараха собственика да мисли, че в крайна сметка не се интересува от стаята и я запази за някой друг, без да ми каже нищо.
Когато оставаше само месец за пътуване до Япония, аз му писах отново, за да потвърдя, че всичко е правилно и точно в този момент получих неприятната изненада, като разбрах, че едва тридесет дни след пътуването ми, нямах място за престой. Започнах да търся като луд в интернет, но към онези дати, които просто съвпаднаха с черешовия цвят през април, почти всичко беше резервирано и малкото налично беше напълно извън бюджета ми. Щях да направя?
Обмислих много различните алтернативи, които имах и когато вече се отказвах от тях за загубени, в главата ми дойде идея. По време на тази първа година в Япония той прекара почти девет месеца, като взема частни уроци по японска калиграфия с прекрасна дама на име Тацуми. Факт е, че с времето той беше установил много красива връзка с нея. По време на часовете той не само ме научи да пиша с четката, той ме научи и на много неща за японската култура, което ми позволи да разбера много неща, за които преди не можах да намеря обяснение. По едно време г-жа Тацуми ми предложи, че ако някога се върна в Япония, мога да остана в нейната къща като гост, тъй като имаха стая за гости. Той не уточни нищо по въпроса, но предположих, че има предвид, че мога да остана там няколко дни, а не няколко месеца. Идеята, която имах, беше: Ами ако предложа на Тацуми да направи домакинство, за да остане в къщата му няколко месеца в замяна на месечен наем?