Контрасти, расизъм, гастрономия
Източник на изображение, AFP
Перу: инструкции за употреба.
Честването на фестивала Hay в Арекипа ни даде извинение да разговаряме с четирима от най-добрите съвременни перуански писатели: Ренато Сиснерос, Жеремиас Гамбоа, Клаудия Салазар и Хайме Бедоя.
И ги помолихме да ни помогнат да разберем по-добре Перу и перуанците.
Говорим с тях за теми като гастрономия, расизъм и дори "перуанското икономическо чудо".
И с вашите отговори разработваме това малко основно ръководство за Перу, стил BBC Mundo.
Източник на изображения, Getty Images
1. Перу е страна на контрастите
„Който отиде в Перу, трябва да знае нещо, което изглежда като много коварна истина и често срещано явление, но може би точно поради тази причина трябва да се вземе предвид: Перу е много контрастна държава“, започва той Ренато циснерос.
"Не казвам това само заради географските контрасти, но преди всичко заради културните и социалните. И в двата случая географският въпрос е ключов: като в всеки регион на Перу, климатът дефинирайте настроението и характера от хора", Обяснете.
Източник на изображение, AFP
Перу не е изтощен в Мачу Пикчу.
По този начин, за Cisneros, ако чужденец отиде в перуанските планини, той ще намери великолепна, сложна география и ще може да предупреди хората, които среща, че имат някаква география.
"Има нещо в мълчанието му, в мълчанието му, с което е тясно свързано ° СОрдилера от Андите, до начина, по който времето се проявява там “, казва авторът на„ Разстоянието, което ни разделя “пред BBC Mundo.
И за писателя джунглата „е друга държава“, тъй като тропиците, буйната растителност, разнообразието от фауна, флора и храна действат у хората по такъв начин, че те „напълно да не забелязват проблемите, които от столицата, човек чувства, че те са големите проблеми на Перу ".
Източник на изображение, AFP
Тропическите гори на Амазонка покриват голяма част от територията на Перу.
„Хората в перуанската джунгла изглежда нямат такива проблеми или имат други, но побеждава ги с радост, с насърчение; те правят несигурността по-скоро възможност, отколкото оплакване и това е много забележително ", подчертава Cisneros.
„На брега, от друга страна, сме между пустинята и морето, но почти винаги покрити - особено Лима - със сиво, тъжно небе. Чувствам това хората от Лимаса Така", продължава той, използвайки сивото като метафора на двусмислеността и неопределеността, на самата Лима, която е" винаги между една и друга гледна точка ".
2. Перуанското пространство и време са извън този свят
"Перуецът има дисфункционална концепция за време и пространство. За да стане ясно," утре "може да означава" никога "без никакво семантично противоречие и обратно", предупреждава той Хайме Бедоя.
"Според същата тази аномалия десет минути могат да станат седмица или обратното; или някаква междинна възможност. Няма значение", продължава той.
Източник на изображение, AFP
Според Бедоя отчитането на времето в Перу е "податливо на индивидуална национална интерпретация".
За Бедоя, броене на време "е относителна, субективна абстракция и податлива на индивидуална национална интерпретация". "Айнщайн е на кубчета. Перуанско време е", Обяснете.
„И това важи в еднаква степен за пространствените измервания“, добавя той.
Според Бедоя - който току-що е съставил най-добрите си журналистически хроники в книгата „В привидно състояние на пиянство“ - препратка към „тук просто“ може да се използва „за означаване на стотици или хиляди километри“.
"Засилена непоследователност при използването на умалителното Аз просто искам. Индикация, че без никакъв проблем можете да определите местоположение на светлинни години от мястото, където се споменава ", добавя той.
Източник на изображение, AFP
Представите за разстояние също могат да изненадат чужденците.
"Това е малко вероятна, но примамлива теория: естествената и космически приятелска връзка на Андите с времето на пачамама -Майка Земя-, беше повредена от жестокото завладяване на империята на инките от Кралство Испания ", приключение Бедоя.
"На почвата на инките бяха наложени нови времеви и пространствени приоритети и това бяха тези от другата страна на света. Въпреки че имаше предписания на Андския свят, които бяха запазени чрез културната маскировка на синкретизма, всичко, свързано с измерването на времето и пространството, бе безнадеждно повредено. Първоначалното време беше изкоренено “, пише той в текст за BBC Mundo.
Източник на изображения, Getty Images
Отговорен ли беше сблъсъкът между испанския свят и инките?
"Този екстравагантен светоглед се простира до екзистенциалното в загадка, която нито Гринуич, нито Хокингс биха разгадали: когато перуец бъде попитан как се чувства, му се дава двусмислено „там“, което не се отнася за никъде и навсякъде едновременно “, предупреждава Бедоя
„Въпреки че за чужденеца препратката остава неизвестна, сънародникът разбира отлично за какво става дума: няма перуец, който да не е бил там", заключава.
3. Всички перуанци са подозрителни към себе си
"Когато испанците пристигнаха в Перу, те инсталираха система от две републики: един от белите и един от индианците, с различни данъчни системи, различни правни режими, различни права “, обяснява Йеремиас Гамбоа.
„И оттогава сме обсебени от това да знаем от коя страна на републиката живеем“, казва той пред BBC Mundo.
Източник на изображение, AFP
Символична стена продължава да разделя перуанците.
Според Гамбоа това означава, че хората по същество са метиси, които са наследили „от поколение на поколение болест, тази на расизма, което съществува по целия свят, но това в Перу има различен акцент ".
„Акцентът на самоподозрението“, казва той.
„Едно нещо, вярвам, е, че поддържаме в колонията, където е наложена необходимостта да бъдете възможно най-малко индианец, за да принадлежите на републиката, която ви е дала най-големи предимства: тази на белите“.
Източник на изображение, AFP
За Gamboa расизмът е болест, която все още засяга много перуанци.
Въпреки че авторът на "Contarlo todo" - който той описва като роман за момче, "което приема без страх, че в края на своя жизнен път е метис и че е добре да бъдеш метис" - вярва, че нещата се променят.