Но кой прави ТЕЗИ определения Савана и новото лексикографско съкровище
Бродях из Twitter, когато попаднах на публикация от @Hjorvik за противоречив термин от нашия речник. „Sabana“, препратка към биома, който много от нас познават от африканските документални филми (Кения на изображението по-горе), изглежда доста лошо дефинирана от RAE, когато заявява, че е „равнина, особено ако е много обширна и няма дървесна растителност".
Нека се възползваме от конфликта, който тази не твърде актуализирана дефиниция дава, за да говорим за един от най-красивите и най-малко известни инструменти на испански. Говоря за „Новото лексикографско съкровище на испанския език“ (NTLLE), сборник от дигитализирани речници с повече от пет века материал. И, възползвайки се от примера, ще го използваме, за да проследим тази дума.
Ново лексикографско съкровище
Достъпът до Новото лексикографско съкровище е грозен, небрежен и дори труден. Упътванията не са запазени, навигацията е ужасна и визуалното оставя много да се желае. В съответствие с други цифрови бижута на RAE. Въпреки това, това е фантастичен инструмент, когато става въпрос да се види как един термин се е развил на испански. Като например "sabana" ... или "savana".
Ако нишката на Twitter се отвори с въпроса защо на испански „sabana“ е написана с „b“ вместо с „v“, както е обичайно в много от езиците на нашата среда, можем да потвърдим, че е имало време когато е написано „saváña“ (лат.).
В речника на Джон Минше от 1617 г. „Vocabularium Hispanicum Latinum et Anglicum copiossisimum“ можем да прочетем, че una saváña (на латиница) е „Campus vacuus“ или празно поле.
Като се вземат за ориентир гъстите гори в Европа, не е изненадващо, че изследователите от 15 век смятат, че африканската савана е лишена от дървета. Речникът на Себастиан де Коварубиас от 1611 г. подчертава, че терминът „savannus“ има гръцки произход, когато се говори за плат, а от речника на Nicolás Mez de Braidenbach от 1670 г. четем, че „sabana“ е еквивалентно на „favana“.
Гръцки, латински или арабски, староиспански
Не е лесно да се проследи дума, която изглежда е родена преди хиляди години, за да се определи дадена тъкан. Всъщност днес се съмнява дали е роден като гръцка дума (σαβἀνιν) и е преминал в латински (sabăna/sabănun) или преходът е настъпил в обратна посока. Или може би е роден в Куба. Това, което е известно, е, че терминът е бил използван в Карибите като „обширна равнина“ и RAE днес събира своя произход в този регион на света:
Така че имаме гръцката σαβἀνιν, която говори за платове или платове (3 век от н. Е. В Климент Александрийски), латинската дума sabăna, използвана често от 1 век сл. Н. Е. и с нарастваща употреба от 4 век след Христа, както и късно латинският термин saváña (събран през 1617 г.), и думата sabana, която изглежда магически се материализира след 15 век в Карибите. Пуф!
Но разследването става малко по-заплетено. Речникът на Кралската академия, публикуван през 1739 г., споменава, че сабана, „парче платно“, може да идва от сабанум (плат) или сабанин (алперо). В петте му определения няма нито едно споменаване на савана като биом, а същото се случва и с изданието RAE от 1783. До 1843 г. DRAE не се позовава на термина.
1788 г. в речника се появява „sabána“
Изглежда, че Естебан де Терерос и Пандо намери думата в Америка няколко десетилетия по-рано. През 1767 г. той го записва в своя „испански речник с гласовете на науките и изкуствата“, а вдовицата му го публикува през 1788 г. Тук имаме първото определение на този биом: