Афоризми на Contrariedades - Марио Перес Антолин С предговор от Хайме Силес - кафене Montaigne

Афоризми

contrariedades

Пролог към Contrariedades, от Марио Перес Антолин

Четвъртото движение - „Неудобен ъгъл на противоречията“ - не е така, защото не е нито ъгъл, нито е неудобно, нито в него има - освен в преносен или престорен смисъл - противоречия. Това, което има - и много - са повече или по-малко тъпи преценки и мнения, но те никога не нараняват или дразнят, защото читателят охотно приема това, което изразяват: от това, което казва за петите на Бетовен, Малер и Шостакович, до това, което казва за разликите между поколенията. И има многобройни успехи в литературни наблюдения като тези: че „Никой не може да пише, без първо да се разпадне в изявлението и след това да се изгради отново по смисъла“ или че „В езиковия акт казаното е толкова важно, колкото казаното. " За него миналото е „запомнящо се; настоящето, проницателно “; и „бъдещето, предположение“. А що се отнася до любовта - кои препратки изобилстват тук и кои той определя „като пицато от третото движение на Симфония № 4 на Чайковски“ - „не признава - казва той - прилагателни, тъй като смъртта не допуска съкращения“.

Contrariedades е книга, на която е позволено да се чете, която трябва да се чете, която с удоволствие я чете, защото нейният автор е културен човек, но не педантичен, отдаден на светлините и сенките на своето време, който разкрива своите недоумения, както и неговата сигурност и че той знае, че „всяка книга може да бъде прочетена само от един читател“. Надявам се, че сте, както и аз, от това.

Хайме Силес, Валенсия, 22 януари 2020 г.

Кротостта, с която пада снегът, замръзва времето.

Количката за пазаруване е епична в ръцете на уморена жена. Голф количката е подла в ръцете на атлетичен брокер. Двамата се търкалят: един, върху изтощителния асфалт; другата, на безупречната морава.

Колко досадно, знам. Това, че преча на повечето, знам. Предполагам, че мненията ми са подозрителни. Това, че не съм пример за подражание, не го оспорвам. Това, че променя установения ред, мога да го призная. За нещо станах поет.