Абу ал-Касим ал-Шаби, поезия на арабската революция

Потискащ тиранин,
Любител на мрака, враг на живота.
Подигравахте въздишките на слаби хора.
Дланта ти е напоена с кръвта му.
Вие изкривихте магията на съществуването
И вие засадихте семената на болката по нивите.
Изчакайте. Не се заблуждавайте до пролетта.
Яснотата на небето или светлината на зората.
тъй като на хоризонта
се крие ужасът на тъмното,
ревът на бурята
и страховитото виене на вятъра.
Внимавайте, защото под пепелта има огън.
А този, който отглежда тръни, яде рани.
Търсете там, събрах главите на човечеството и цветята на надеждата
И аз напоих сърцето на земята с кръв
И я заливах със сълзи, докато се насити.
Реката на кръвта ще ви помете
И огнената буря ще ви погълне.

Аристотел каза, че ролята на поета не е да разказва какво се е случило, а какво може да се случи и какво е възможно, според това, което е правдоподобно и необходимо. Поетите разказват общото, символичното, конкретното е задача на историците (не, Аристотел, визионер, той не остави дори трохите за журналисти).