Политическите причини за стагнацията на заплатите Ново общество
Въпреки икономическия скок, работниците в много напреднали и нововъзникващи икономики продължават да губят покупателна способност. За да могат те отново да споделят печалбите от растежа, правителствата трябва да започнат да приемат по-прогресивни алтернативни политики. Икономическият неолиберализъм води само до стагнация на заплатите.
Официално е: по целия свят работниците изостават. Според последния Световен доклад за заплатите на Международната организация на труда (МОТ), с изключение на Китай, през 2017 г. реалните заплати (коригирани спрямо инфлацията) са нараснали с годишен темп от само 1,1%, вместо с 1,8% през 2016 г. Това е най-бавният растеж от 2008 г. насам.
В напредналите икономики на Г-20 средната реална заплата е нараснала само с 0,4% през 2017 г. срещу 1,7% през 2015 г. Реалната заплата е нараснала с 0,7% в САЩ (срещу 2,2% през 2015 г.) където малките увеличения в някои страни се компенсираха от падания в Германия, Испания, Франция и Италия. Забавянето на „историите за успех“ като Германия и САЩ е особено изненадващо, предвид нарастващия излишък по текущата сметка в първата държава и намаляването на безработицата при затегнати пазари на труда във втората.
На развиващите се пазари средният ръст на заплатите през 2017 г., 4,3%, е по-бърз, отколкото в напредналите икономики на Г-20, но все още е по-нисък от предходната година (4,9%). Азия отбеляза най-голям ръст на реалните заплати, най-вече благодарение на Китай и няколко по-малки страни като Камбоджа, Шри Ланка и Мианмар. Но като цяло растежът на заплатите в азиатските икономики се забави през 2017 г. А в Латинска Америка и Африка редица държави претърпяха спад в реалните заплати.
Освен това докладът на МОТ посочва, че през 2017 г. е имало голямо различие между растежа на заплатите и производителността на труда. В много страни делът на работниците в националния продукт остава под нивата от началото на 90-те години.
Възниква очевиден въпрос: предвид възстановяването на световното производство през последните години, защо условията на труд в повечето страни не са се подобрили съответно?
Вината не се дължи изцяло на нито един от двамата обичайни заподозрени (международна търговия и технологии). Вярно е, че задълбочаващата се интеграция с глобалния пазар на икономики с голям излишък на работна ръка, съчетана с повишено използване на автоматизация и изкуствен интелект, отслаби пазарната сила на работниците и измести търсенето на работна ръка към много специфични и ограничени сектори. Но тези фактори не са достатъчни, за да обяснят липсата на материален напредък за повечето работници.